...зад която се подава лицето на комунизма
„Фашизмът не е мнение, а престъпление!“. Под този лозунг днес няколко десетки антифашисти дефилираха в центъра на София с искане Столична община да забрани траурното шествие в памет на ген. Христо Луков, известно като Луковмарш.
„Фашизмът не е мнение, а престъпление!“. Под този лозунг днес няколко десетки антифашисти дефилираха в центъра на София с искане Столична община да забрани траурното шествие в памет на ген. Христо Луков, известно като Луковмарш.
Чели-недочели, чули-недочули, антифашистите се обявиха против българския военен герой ген. Луков (бил фашист, хитлерист и антисемит, казват) и против Луковмарш (организаторите били фашисти, расисти и неонацисти – това пак го казват те, антифашистите).
...Ама чакайте бе, ген. Луков не е бил фашист (щото фашизъм в България не е имало, той, фашизма, е измислен от Мусолини, в съответствие с италианските специфики и не е бил за износ)... - Абе кой ти гледа, това ще го усетят само отличниците по история и запалените по четене на политически теории. Пред останалите ще мине...
...Ама чакайте бе, той ген. Луков и нацист не е бил, той е бил българаски националист („България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси.”, казал той пред свои последователи)... - Абе, нацист, националист – все с „наци-“ започва...
...Ама те, организаторите на Луковмарш, никога не са казвали, че са (нео)нацисти... - Абе, какво от това, нека те да се обясняват, че нямат сестра...
Та, в общи линии с това се изчерпва колективната философия на съвременния български антифашизъм. „Заплюват си“ някого и започват да висок глас да го обвиняват (обикновено без доказателства) за фашист, нацист, расист, антисемит и т.н. И да разказват манипулативно историята (някои от тях поради непознаването й, а други – от откровена злоба).
Щеше да е смешно, ако всъщност не беше тъжно. Защото българските антифашисти имат усещането, че са последна инстанция и не само, че си позволяват да определят кой какъв е, но дори смятат, че набеденият от тях няма право да се защити. Защото как иначе да си обясним призива им към медиите да не дават думата на (онези, които антифашистите са обявили за) фашисти.
Това, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, се нарича комунизъм. А комунизмът е осъден с Резолюция 1096 на Парламентарната асмблея на Съвета на Европа от 1996г. (както са осъдени у другите тоталитарни режими – фашизъм, националсоциалисъм). От 2000г. пък у нас действа Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен.
Истинското лице на българския антифашизъм е всъщност лицето на комунизма. И няма как да е иначе, след като днес България се управлява от децата на онези, които преди 70-ина години разстрелваха и осъждаха чрез т.нар. „народен съд“. И ако .днес България не беше член на ЕС, не е сигурно дали нямаше и сега да разстрелват (ако се съди по някои изявления покрай летните антиправителствени протести и окупацията на СУ).
Интересно е обаче защо една част от гражданското общество „кълве“ на хипотетичната „фашистка заплаха“, а остава равнодушно към реабилитацията на комунизма. И след като „фашизмът не е мнение, а престъпление“, защо пред централата на БСП няма лозунг с надпис „комунизмът не е мнение, а престъпление“? Не се ли допуска по този начин подмяна на историята и отказ от приравняването на тоталитарните режими?
Източник: http://www.livenews.bg/
...Ама чакайте бе, ген. Луков не е бил фашист (щото фашизъм в България не е имало, той, фашизма, е измислен от Мусолини, в съответствие с италианските специфики и не е бил за износ)... - Абе кой ти гледа, това ще го усетят само отличниците по история и запалените по четене на политически теории. Пред останалите ще мине...
...Ама чакайте бе, той ген. Луков и нацист не е бил, той е бил българаски националист („България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси.”, казал той пред свои последователи)... - Абе, нацист, националист – все с „наци-“ започва...
...Ама те, организаторите на Луковмарш, никога не са казвали, че са (нео)нацисти... - Абе, какво от това, нека те да се обясняват, че нямат сестра...
Та, в общи линии с това се изчерпва колективната философия на съвременния български антифашизъм. „Заплюват си“ някого и започват да висок глас да го обвиняват (обикновено без доказателства) за фашист, нацист, расист, антисемит и т.н. И да разказват манипулативно историята (някои от тях поради непознаването й, а други – от откровена злоба).
Щеше да е смешно, ако всъщност не беше тъжно. Защото българските антифашисти имат усещането, че са последна инстанция и не само, че си позволяват да определят кой какъв е, но дори смятат, че набеденият от тях няма право да се защити. Защото как иначе да си обясним призива им към медиите да не дават думата на (онези, които антифашистите са обявили за) фашисти.
Това, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, се нарича комунизъм. А комунизмът е осъден с Резолюция 1096 на Парламентарната асмблея на Съвета на Европа от 1996г. (както са осъдени у другите тоталитарни режими – фашизъм, националсоциалисъм). От 2000г. пък у нас действа Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен.
Истинското лице на българския антифашизъм е всъщност лицето на комунизма. И няма как да е иначе, след като днес България се управлява от децата на онези, които преди 70-ина години разстрелваха и осъждаха чрез т.нар. „народен съд“. И ако .днес България не беше член на ЕС, не е сигурно дали нямаше и сега да разстрелват (ако се съди по някои изявления покрай летните антиправителствени протести и окупацията на СУ).
Интересно е обаче защо една част от гражданското общество „кълве“ на хипотетичната „фашистка заплаха“, а остава равнодушно към реабилитацията на комунизма. И след като „фашизмът не е мнение, а престъпление“, защо пред централата на БСП няма лозунг с надпис „комунизмът не е мнение, а престъпление“? Не се ли допуска по този начин подмяна на историята и отказ от приравняването на тоталитарните режими?
Източник: http://www.livenews.bg/