Цар Борис III Обединител (официално: Негово Величество Борис III Цар на Българите) е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г.
Роден е на 30 януари 1894 г. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Син е на втория български княз Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. На 1 година е покръстен в православие. Кръстник му става руският император. Този дипломатически ход на Фердинанд възстановява отношенията с Русия, която до тогава третира българския цар като узурпатор.
През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война младият престолонаследник участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916), генерал-майор (1918).
Роден е на 30 януари 1894 г. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Син е на втория български княз Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. На 1 година е покръстен в православие. Кръстник му става руският император. Този дипломатически ход на Фердинанд възстановява отношенията с Русия, която до тогава третира българския цар като узурпатор.
През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война младият престолонаследник участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916), генерал-майор (1918).
Цар Борис III се възкачва се на престола на 24-годишна възраст след абдикацията на баща си през 1918г. Поема държавата в рискована и нестабилна ситуация – тежки репарации, наложени от Ньойския договор, териториални, човешки и стопански загуби в следствие на последните две войни и агресивна антимонархическа опозиция в лицето на комунисти и земеделци. Година след възкачването му на трона, на власт идва правителството на левия земеделец Стамболийски, което налага диктатура на оранжевата гвардия. Буржоазните партии и офицерският корпус са преследвани а монархът е под постоянна заплаха.
През 1923г. е извършен военен преврат, а Стамболийски е убит. През 1925г. комунистите правят 2 последователни опита за убийство на Царя – единият при прохода Арабаконак, а другият няколко дни по-късно при атентатът в столичната катедрала "Св. Неделя". Последният е най-кървавия терористичен акт, който историята познава до този момент. Цар Борис III оцелява.
През 1930г. Цар Борис III се жени за Принцеса Йоанна Савойска – дъщеря на италианския Крал Виктор-Емануил. След католическата церемония в Асизи, следва православна в София. Кумува Бенито Мусолини. От брака им се раждат 2 деца: Княгина Мария – Луиза (1933) и Княз Симеон Търновски (1937) – по късно Цар Симеон II.
През 1934г. нов военен преврат на кръга "Звено" забранява политическите партии и отрежда на Царя марионетна роля. В рамките на една година обаче, Цар Борис III постепенно печели влияние и през 1935г. на практика овладява властта. Следващите години често са определяни като „личен режим на Цар Борис III”. Парламентарната система е възстановена, но изцяло мажоритарно, без политически партии. Това е периодът на най-голям икономически възход на България в цялата й нова история.
При избухването на Втората световна война, България е поставена под силен натиск. Умението на Цар Борис III да лавира между великите сили е причина за минималните жертви, които страната дава. Поради силна икономическа обвързаност с Германия и щедрите предложения от страна на Хитлер за възстановяване на отнетите български територии (национална травма на българите от Берлинския конгрес и Ньойския договор) от една страна и военната заплаха от друга, принуждават Цар Борис III да се присъедини към Тристранния пакт през 1941г.и да обяви символична война на Англия и САЩ. Благодарение на този съюз България си връща Южна Добруджа и Македония, а в Беломорието и Източна Югославия изпраща окупационен корпус, който поема властта от германските войски. Макар и за малък период от време е осъществен българският национален блян от Санстефанска България. За това Цар Борис III е наречен от българския народ „Цар Обединител”.
През 1943-1944 София е подложена на жестоки бомбардировки от страна на Великобритания и САЩ, при които града понася тежки разрушения, загиват над 3000 души предимно цивилно население.
Ловък дипломат и обаятелна личност, Цар Борис III е приет еднакво добре в европейските дворове.
На 28 август 1943г. Цар Борис III умира неочаквано от сърдечна недостатъчност. Причината за смъртта му не е изяснена и е обект на множество интерпретации.
Погребението на Монарха е грандиозно – Царят Обединител е много популярен сред всички слоеве на населението. Погребан е в Рилския манастир, а гробът му се превръща в обект на поклонение.
След съветската окупация и комунистическия преврат от 09.09.1944г., тялото му е изровено и тайно заровено в двора на двореца Врана. На следната година гробът е взривен и заравнен по заповед на комунистическите управници.
След 1989 г. е намерено само сърцето, което е било в стъкленица извън ковчега. През 1993г. сърцето е погребано отново в гроба в Рилския манастир. В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, Вардарска Македония с надпис:
„На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония.”
През 1923г. е извършен военен преврат, а Стамболийски е убит. През 1925г. комунистите правят 2 последователни опита за убийство на Царя – единият при прохода Арабаконак, а другият няколко дни по-късно при атентатът в столичната катедрала "Св. Неделя". Последният е най-кървавия терористичен акт, който историята познава до този момент. Цар Борис III оцелява.
През 1930г. Цар Борис III се жени за Принцеса Йоанна Савойска – дъщеря на италианския Крал Виктор-Емануил. След католическата церемония в Асизи, следва православна в София. Кумува Бенито Мусолини. От брака им се раждат 2 деца: Княгина Мария – Луиза (1933) и Княз Симеон Търновски (1937) – по късно Цар Симеон II.
През 1934г. нов военен преврат на кръга "Звено" забранява политическите партии и отрежда на Царя марионетна роля. В рамките на една година обаче, Цар Борис III постепенно печели влияние и през 1935г. на практика овладява властта. Следващите години често са определяни като „личен режим на Цар Борис III”. Парламентарната система е възстановена, но изцяло мажоритарно, без политически партии. Това е периодът на най-голям икономически възход на България в цялата й нова история.
При избухването на Втората световна война, България е поставена под силен натиск. Умението на Цар Борис III да лавира между великите сили е причина за минималните жертви, които страната дава. Поради силна икономическа обвързаност с Германия и щедрите предложения от страна на Хитлер за възстановяване на отнетите български територии (национална травма на българите от Берлинския конгрес и Ньойския договор) от една страна и военната заплаха от друга, принуждават Цар Борис III да се присъедини към Тристранния пакт през 1941г.и да обяви символична война на Англия и САЩ. Благодарение на този съюз България си връща Южна Добруджа и Македония, а в Беломорието и Източна Югославия изпраща окупационен корпус, който поема властта от германските войски. Макар и за малък период от време е осъществен българският национален блян от Санстефанска България. За това Цар Борис III е наречен от българския народ „Цар Обединител”.
През 1943-1944 София е подложена на жестоки бомбардировки от страна на Великобритания и САЩ, при които града понася тежки разрушения, загиват над 3000 души предимно цивилно население.
Ловък дипломат и обаятелна личност, Цар Борис III е приет еднакво добре в европейските дворове.
На 28 август 1943г. Цар Борис III умира неочаквано от сърдечна недостатъчност. Причината за смъртта му не е изяснена и е обект на множество интерпретации.
Погребението на Монарха е грандиозно – Царят Обединител е много популярен сред всички слоеве на населението. Погребан е в Рилския манастир, а гробът му се превръща в обект на поклонение.
След съветската окупация и комунистическия преврат от 09.09.1944г., тялото му е изровено и тайно заровено в двора на двореца Врана. На следната година гробът е взривен и заравнен по заповед на комунистическите управници.
След 1989 г. е намерено само сърцето, което е било в стъкленица извън ковчега. През 1993г. сърцето е погребано отново в гроба в Рилския манастир. В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, Вардарска Македония с надпис:
„На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония.”
Източник: Помним ли героите?